Малки и средни предприятия – определения и характеристики

За да се дефинира значението на малко и средно предприятие, първо е нужно да се разгледа какво представлява бизнеса като цяло. Освен да генерира печалба, основната му цел е да даде израз на човешката смелост и да превърне еднa идея в нещо успешно. 

Когато това ново нещо, което обикновено се нарича продукт, служи не само на производителя си, но и решава проблеми на други хора и те са готови да платят за него, то може да се нарече бизнес. И така, първоначално бизнесът доставя стойност и освен това, допринася за обществото, като създава заетост.

Днес, бизнесът се определя като организация, която се занимава с търговска, промишлена или професионална дейност. А организацията е група от хора, създадена с определена цел. Бизнесът често се ръководи от повече от едно лице.

Нека задълбочим.

Какво е малко и средно предприятие?

Дружествата са класифицирани според размера си в следните категории:

• Малки предприятия
• Средни предприятия
• Големи предприятия

При класификацията се вземат предвид служителите, оборотът и активите на дружеството. От тях, броят на служителите е най-често използваният критерий, въпреки че някои икономисти твърдят, че оборотът е по-подходящ показател за относителния размер на предприятието.

Малките и средни предприятия включват три вида организации: микропредприятия, които имат до 10 служители, малки бизнеси с 10 до 49 души и средни предприятия – с персонал между 50 и 249 души. Организациите, в които работят 250 и повече души, се считат за големи.

Важно е обаче да се спомене, че цифрите в тази статия не са общоприетите отчети на малки и средни предприятия. Различните държави и институции определят различни числа за броя на заетите лица, когато става въпрос за класифициране на дадено предприятие по отношение на неговия размер. И разликата често е огромна. 

Определение на малко и средно предприятие в ЕС

Дефиницията на ЕС за малко и средно предприятие съвпада с тази на Обединеното кралство, но има две разлики. Едната е, че всички суми са в евро. Другата е, че Съюзът има допълнителен критерий за класифициране – балансовата сума. Той показва активите и пасивите на дадено предприятие – какво притежава и какво дължи.

Тази сметка може да се използва като справка за стойността на предприятието към дадена дата. За микропредприятието балансовата сума не трябва да надвишава 2 млн. евро, за малкото – 10 млн. евро, а балансовата сума на средното предприятие трябва да е под 43 млн. евро.

Определение в САЩ

Определението за малко и средно предприятие в САЩ не е толкова строго и ясно. Там за класификацията отговаря Small Business Administration. Тази институция взема предвид фактори като структура на собствеността, брой служители, приходи и отрасъл, когато категоризира бизнеса по размер. Така в категорията може да попадне както дружество с до 500 служители, така и друго с до 1500 служители, в зависимост от отрасъла, в който работи всяко от тях. 

Все пак това, което в Обединеното кралство и ЕС се нарича микробизнес, се признава като такъв и в САЩ, макар че може да се срещне под името SOHO (малък офис/домашен офис).

Примери за малки и средни предприятия

Фризьорът ти, барът и закусвалнята, в които обичаш да прекарваш вечери с приятели, цветарският магазин зад ъгъла, таксиметровата компания, която държиш на бързо набиране, и кварталната химическа чистачка попадат в определението за малко и средно предприятие. 

В категорията може да се включи и верига фитнес центрове с няколко клуба, разпръснати в града, вестник или списание, компания за отдаване на автомобили под наем, консултанти – адвокати, счетоводни фирми и застрахователни експерти.

Малките и средни предприятия съставляват по-голямата част от националната икономика. Процентът им може да варира в зависимост от държавата, но все пак те съставляват повече от 95% от целия частен бизнес. Ето защо те играят значителна роля за растежа на сектора. Те са склонни да създават повече качествени работни места, да бъдат по-иновативни и да се развиват по-бързо от по-големите предприятия.

Как малките и средни предприятия се различават от едноличните търговци

Въпреки че на пръв поглед е трудно да се разграничат малки и средни предприятия от едноличните търговци, те са различни видове юридически лица. Първото е регистрирано дружество, чийто собственик – един или няколко – не е самостоятелно заето лице, а по-скоро служител на дружеството. 

От друга страна, когато човек е регистриран като едноличен търговец, той обикновено работи самостоятелно. Собствениците на малки и средни предприятия обикновено разполагат със служители. Всъщност, освен или вместо да наеме персонал, предприемачът може да наеме самостоятелно заето лице за извършване на определена работа или за по-дълъг период от време.

Предимствата на малките и средни предприятия

Както подсказва определението, тяхната организационна структура улеснява вземането на решения. Хората в екипа обикновено са поканени да участват с принос, докато поради тежките им структури, една идея, идваща от корпоративен служител – колкото и гениална да е тя – може да отнеме месеци, за да бъде реализирана.

Малките и средни предприятия са по-близо до своите клиенти и ги познават от първа ръка. Колкото по-голяма е компанията, толкова повече нейните клиенти се превръщат в числа в електронни таблици.

Собствениците на малки бизнеси познават всички служители и често, на съвсем лично ниво. Това може да помогне за по-добри отношения в екипа. Смята се, че такива компании едва ли могат да си позволят да наемат най-добре образованата работна ръка. И все пак скъпото образование не означава непременно високи постижения, както и липсата на висше образование със сигурност не лишава човека от изключителни умения. Персоналът на малките и средните предприятия е гъвкав, многостранно компетентен и често е движещата сила на растежа на бизнеса.

Смята се, че те се развиват по-бързо от големите фирми, което е още едно тяхно предимство.

Недостатъците

Гъвкавостта на този тип организации може лесно да се превърне в хаос, ако собственикът – или който и да е друг, назначен за ръководител – не притежава силни организационни умения.

Тези предприятия изпитват затруднения при финансирането на своя растеж. Банките не са склонни да поемат рискове, предоставяйки им заеми. Липсата на яснота и единство около тях може да им попречи да получат държавна подкрепа.

Това затруднява популяризирането на малките и средни предприятия пред по-широка аудитория. Те имат по-малка сила при договаряне, така че продуктите и услугите, които трябва да използват, за да функционират, понякога им струват по-скъпо. Следователно за тях е по-трудно да се конкурират с гигантите в бранша, когато става въпрос за ценообразуване.

Изглежда очевидно, че икономическите кризи се понасят по-трудно от малки и средни предприятия. Самият обхват на цялостното бедствие, което може да предизвика сътресения в бизнеса, е по-малък в сравнение с това, което вероятно ще разтревожи едно голямо предприятие.

Рискове

Липсата на средства е опасна за всеки. Това изхвърля малките предприятия от играта. Ето кои са най-честите причини за провала на малкия бизнес.

• Собственикът на малък бизнес обикновено е страстен професионалист, който познава добре своя бранш. И все пак, въпреки че може да предоставя чудесен продукт или услуга, е възможно  да му липсват знания и опит в други области, които са от решаващо значение за благополучието на предприятието. 
• Финансите, маркетингът и продажбите са примери за често срещани проблеми, които спъват малките бизнеси. Тъй като придобиването на нови знания отнема време и повече ресурси, собствениците често не могат да си позволят надграждане. И едва ли могат да си позволят да наемат необходимия персонал, който да покрие ограниченията им.
• Лошото управление е в състояние да предизвика много сътресения в цялостното функциониране на фирмата. А това често означава и лошо планиране. Несъответствията между дългосрочната визия – която често напълно липсва – за посоката, която трябва да следва предприятието, и необходимостта от провеждане на ежедневните му операции са както резултат от горепосочените недостатъци, така и сред причините, поради които малкото или средно предприятие би се провалило.

За финал

Когато става въпрос за малки и средни предприятия, почти всяка страна има свое определение. Понякога разликите между отделните държави са значителни. Освен критериите и числата, по които едно предприятие може да се класифицира като такова, има разнообразие и в съкращенията.

Независимо от различията, съществува всеобщ консенсус по отношение на факта, че тези предприятия представляват основната част от икономиката на дадена страна, осигуряват заетост на огромна част от работната сила и създават иновации.

Disclaimer: Моля, имай предвид, че съдържанието на тази статия и на блога на myPOS като цяло не трябва да се тълкува като правен, паричен, данъчен или какъвто и да е друг вид професионален съвет. Винаги трябва да се консултираш със специалист, преди да предприемеш действия, тъй като особеностите на твоята ситуация могат съществено да се различават от други случаи.